Често задавани въпроси

Прилепите се разделят на две големи групи – Megachiroptera (плодоядни прилепи) и  Microchiroptera (насекомиядни прилепи). Плодоядните прилепи се срещат в тропичните и субтропичните части на Евразия, Африка и Океания. Те се хранят с плодове или цветен нектар. Те не издават ултразвуци за разлика от насекомоядните прилепи, при които ултразвуците са изключително важни за тяхната ориентация при лов на насекоми.

В България има 33 вида прилепи от общо 35, които се срещат в цяла Европа. Това прави страната ни най-богата на прилепно биоразнообразие на континента. У нас се срещат видове от няколко рода, като най-многобройни са родовете на нощниците Myotis и подковоносите Rhinolophus. Според българското законодателство, прилепите са защитени видове (те са включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие). Забранено е убиването, нараняването, безпокойството, улавянето или препарирането на прилепи.

Насекомоядната диета на прилепите е естествен контрольор на числеността на насекомите. Те се хранят с насекоми вредители, като по този начин спестяват големи разходи на земеделието. Плодоядните прилепи са основни преносители на семената на растенията в тропическите гори. Те участват и в опрашването на редица растения, Благодарение на тях има банани, какао, авокадо и още много други растения.

Прилепите, които се срещат в България се хранят предимно с насекоми, но не и кръв. В Северна и Южна Америка се срещат 3 вида прилепи, които се хранят с кръв на бозайници или птици. Те не смучат кръвта, а я облизват. Слюнката им съдържа антикоагулант, които не позволява кръвта да се съсирва.

Всички прилепи се хранят с мляко от раждането до шест седмична възраст. Женските прилепи се грижат за малките, докато станат почти възрастни, тъй като младите прилепи не могат да се хранят сами, докато крилата им не бъдат напълно развити.

Повечето женски раждат по едно малко на година, въпреки че при някои видове  се и срещат близнаци.

За поне 10 вида прилепи в България горите са място за хранене и живеене, като могат да бъдат открити през цялата година. През лятото женските образуват размножителни колонии, където раждат и отглеждат малките си. Някои видове използват за убежище хралупи на стари дървета или под тяхната кора. Изсичането на горите влияе отрицателно върху популацията на прилепите, защото унищожава естествени за тях местообитания.

Гуаното е екскрементите, отделяни от прилепите. То е мощен органичен тор, богат на фосфор и азот. В миналото е използвано за направата на експлозиви, тъй като е богато на нитрати. В пещерите то е в основата на хранителната верига поради хранителни източници, които предоставя.

Прилепите се срещат в градовете, те заселват тавани, фуги и облицовки на сгради, комини, вентилационни съоръжения, мазета, подземни гаражи, под мостове, под капаци на прозорци и на други места. Една от основните заплахи за прилепите в града е санирането на сгради, тъй като прилепите могат да останат затворени на места където има санировка. За да се избегне това е необходимо обследване на сградата преди извършване на санирането.

Прилепите висят с главата надолу, защото това е идеална позиция за бързо излитане и също така ги прави незабележими за хищници.

Пещерите са местата, в които се струпват най-много прилепни колонии, но също така много прилепи живеят в градовете, обитавайки различни части на сгради. Има горски видове, които живеят в хралупи на стари дървета или под тяхната кора.

Прилепите, които се срещат в България са насекомоядни, като един прилеп може да изяде за един час приблизително 1200 насекоми, а за една нощ около 6000-8000.

Прилепите се ориентират с ехолокация, която представлява процес, използващ биологичен сонар, при който се издават звуци основно в ултразвуковия диапазон. Издавайки тези звуци докато летят, и анализирайки ехото, прилепите определят разстоянията до различни обекти. Ултразвуците се използват и за комуникация помежду им и за индивидуално разпознаване. Ехолокацията спомага за усвояване на нови екологични ниши, безопасност от хищници и усвояване на труднодостъпни хранителни ресурси – нощноактивни насекоми, артроподи и малки гръбначни.

За съжаление прилепите са изключително застрашени от антропогенното влияние. Разрушаването на местообитанията, убежищата, изсичането на гори, пещерният туризъм, както и увеличаващият се брой вятърни турбини, са причина за намаляването на прилепните популации в световен мащаб.

Прилепите могат да използват своята енергия ефективно, като забавят метаболизма си по време на студени периоди и в периоди на недостиг на храна – този процес се нарича хибернация. При хибернацията сърдечната честота се забавя от над 400 до около 10 удара на минута и температурата на тялото  пада до 0-10 °С. В дълбока хибернация прилeпите дори могат да спрат да дишат за повече  от един час.

Някои прилепи не хибернират, а мигрират. Разстоянието на тези миграции варира от 50 до 2000 км.

Да, прилепите са единствените бозайници, които могат да летят. Разликата между прилепите и “летящите катерици” (друг бозайник, за който хората погрешно вярват, че може да лети) е, че прилепите могат активно да контролират летенето, докато “летящите катерици” могат само да се реят.