Обща информация
Името на пещерата е свързано с разказа за местния турски управник Ахмед ага, който събирал данъци в околните села. В едно от селата той поискал да му сготвят нещо вкусно и българите му приготвили свинско със зеле. Когато отишъл в следващото село агата поискал да му сготвят същото, но когато разбрал, че е ял свинско толкова се ядосал, че решил да запали селото. Местните момчета разбрали какво ги чака, причакали агата и го убили, a тялото му пуснали в пещерата.
Пещерата е проучвана за първи път през 1963 г., а съвременна карта е правена по време на Експедиция през 1975 г. През 1990 е благоустроявана за туристически посещения от Туристическо дружество “Безово” – Асеновград, но сега е разбита с остатъци от осветителни тела, метални стълби, бетонни пътеки и различни строителни материали. В момента достъпът е свободен. Старият вход на пещерата е запазен, но е затворен с решетка. Над входа на пещерата има изградена малка къща, която сега е полуразрушена и влизането в пещерата става през един от прозорците ѝ.
Пещерата е малка и пропастна, но е известна с изключително красивите си бели образувания.
На входа има решетка 1х1 м. Малък отвор, с размери 60х70 см и дължина 7 м, води в единствената голяма зала на дъното, която има максимални размери дължина 20 м, ширина 11 м и височина 4 м. Голяма част от нея е предимно от сталагмити и сталактони. Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Между образуванията са разположени синтрови езера, в някои от които има пещерни бисери. Пещерата няма странични разклонения.