Крумовград

Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали. Релефът на община Крумовград е нископланински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.

До 1934 г. общинският център Крумовград се нарича Кошу кавак (надбягване под тополите), което произлиза от провежданите тук кушии – надбягвания с коне. Градът е разположен върху праисторическо селище. В чертите на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към българската държава през 837 година и с въвеждането на християнството. По време на османското владичество мястото, на което е разположен днешен Крумовград, е средище на околните села, заради построената дървена джамия, където в петъчен ден се събират вярващите. Във връзка с това се оформя пазар, а по-късно предприемчиви хора построяват складове за съхраняване на стоките, с които търгуват – кожи, пашкул, тютюн и други.

Интересни културни паметници са тракийските скални ниши, изсечени в отвесни скали по поречието на Арда. В района има няколко тракийски светилища, свързани с почитаните от траките култове. Светилището на Сабазий – богът на Слънцето, се намира в местността „Църквището“ над село Лимец. По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1.80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети.

В района на Крумовград са останали следи от средновековни крепости, строени по времето на Втората Българска държава. Преобладава керамиката, украсена чрез сграфито, а монетите са предимно медни и корубести. Открита е колективна находка от 40 сребърни монети на българския цар Иван Александър и сина му Михаил, намерени в местността „Градището“ при село Черничево. Следи от средновековни крепости има и до селата Сърнак, Златолист и Кран. До село Кран е запазена една малка част от източната стена.

В землището на село Студен кладенец се намира резерват за опазването на белоглавия лешояд.