Miniopterus schreibersii

Miniopterus schreibersii
Miniopterus schreibersii
Miniopterus schreibersii
Miniopterus schreibersii
Miniopterus schreibersii

В Европа – в средиземноморския регион, включващ всички по-големи средиземноморски острови. Северната граница на разпространението преминава през централна Франция, югозападна Германия, западната част на Швейцария, северна Италия, Словения, югоизточна Австрия, Словакия, Румъния, България и Украйна. В северна Африка се среща само в Мароко, Алжир, Тунис и северозападна Либия, до северния край на Сахара. На изток се разпространява към Грузия и Близкия Изток, както и на запад от Арабския полуостров. Също така се разпространява през Кавказ и Иран до Китай, Япония, Филипините, Соломоновите острови и архипелага Бисмарк до Австралия, както и през Африка на юг от Сахара. В България се среща в по-ниските части на страната и рядко в планините.

Среден по размер, деликатен прилеп с къса муцуна. Ушите са триъгълни и не надминават главата и между тях има разстояние. Трагусът е къс и извит. Козината на гърба е сиво-кафява до тъмно сива, а коремната страна е по-светла. Представителите на Балканите имат ясно изразено жълто до канелено кафяво оцветяване на шията през лятото.

Ехолокационният сигнал е с дължина 18 ms като пиковите честоти са от 49-53 kHz, а по-кратките сигнали са 50-58 kHz. Върховите честоти се припокриват с тези на кафявото прилепче, но често високите и тихи сигнали не са характерни за кафявите прилепчета. Сигналите могат да бъдат чути и записани на максимално разстояние от 20 метра.

Живеят в гори, но посещават и селища, за да ловуват около нощни лампи. В България са типични обитатели на карстовите райони. Видът извършва сезонни миграции между летните и зимни убежища, на разстояние от 40-100 км. Поради големите колонии, които се формират, прилепите трябва да изминават големи разстояния, за да намират храна. Ловните територии са на разстояние от 40 км или средно 15-20 км от убежището.

Главно в карстови пещери, които са заети през цялата година, но също и мини, мазета и други подземни обекти.

Майчините колонии могат да включват от стотици до хиляди животни. В България и Хърватия достигат до 60,000 индивида. Копулацията е през есента. Яйцеклетката се опложда веднага макар че бластоцистът се имплантира само след хибернация. Малките се раждат от средата на юни до началото на юли. Младите образуват зрелищни клъстери.

Ловът е маневрен и се извършва под короната на дърветата, над потоци и други водни басейни, близо до растителност и около улични лампи. Храната се състои най-вече от молци, златоочици и двукрили.

Европейските популации са застрашени от загуба на местообитания, използване на пестициди и загуба на места за убежища.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов, Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов,Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България