Rhinolophus mehelyi

Rhinolophus mehelyi
Rhinolophus mehelyi
Rhinolophus mehelyi
Mehely's horseshoe bat

Разпространен е в малка част от средиземноморския район от северозападната част на Африка през Португалия, Испания, Балеарските острови, Южна Франция, Сардиния, Сицилия и Балканския полуостров до Мала Азия.1 В България се среща в по-ниските части на страната. Относително рядък вид.

Най-големият от трите средни подковоноси. Коремната страна е бледа, често почти бяла, и рязко се отличава от сиво-кафявата гръбна страна. При възрастните индивиди се образуват тъмнокафеникави кръгове около очите, но това може да се наблюдава и при други видове. Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е заоблен и само малко надвишава дължината на долния израстък. Втората фаланга на четвъртия пръст повече от два пъти надвишава дължината на първата.

Ехолокационният сигнал е с постоянна честота между 104 и 112 kHz. Този честотен диапазон се припокрива с този на южния подковонос и малкия подковонос. Но малкият подковонос се различава по размер. Честоти над 108 kHz почти сигурно изключват южния подковонос.

Подковоносът на Мехели се среща под 700 метра надморска височина и зависи от богатите на пещери карстови райони. Районите за хранене включват степи, полустепи, ливади, пасища, обработваеми земи и подобни на савани биотопи, коркови и дъбови гори и маслинови горички. В България е установено, че там, където подковоноса на Мехели се среща заедно с южния подковонос, и двата вида избягват откритите пространства. Те често ловуват над крайречни горски местообитания. Подковоносът на Мехели също препочита гори от парков тип.
Ловува средно на около 15 km от убежището. Като това разстояние за българските видове е около 5,3 km, а за испанските между 3,3 и 8,2 km.

Летните и зимните убежища са в пещери, понякога и в мини.

Майчините колонии се състоят от 20 – 200 индивида, като рядко могат да достигнат 500. В миналото, в България са установени в убежище над 5,000 животни. Често този вид живее заедно с южния подковонос и други пещерни видове. В България има смесени колонии от средни по размер подковоноси прилепи, достигащи до 10,000 индивида. В България женските раждат само едно малко в първите дни на юни или в началото на юли. Високият процент на невъзпроизвеждащи се женски показва, че полова зрялост се достига през втората година. В България чифтостването се осъществява от края на септември.

Полетът е маневрен и близък до тревата. Извършва се през втората половина на нощта, а бременните женски ловуват през цялата нощ. Този вид виси върху отделни растения (слънчогледи, храсти и други) и по този начин сканира околната среда. Нощните пеперуди съставляват 90% от храната му, а останалата част включва бръмбари и други насекоми.

Най-редкият прилеп от трите средни подковоноса. Заплаха за него са намаляването на насекомите, с които се храни, култивирането на ливади и пасища и намаляване на подходящите местообитания. Този вид е много чувствителен към смущения.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България