Югоизточна Европа, Крит, Кипър, Мала Азия до Кавказ, Пакистан, Близкия и Среден Изток и Арабския полуостров. Също така в Северна Африка, саваните, южно от Сахара до южна Африка. В България се среща във всички части на страната, като най-многочислен е в южна България.1
Средно голям подковонос прилеп с бледокафява до пясъчна или жълтеникава козина. Коремната страна е малко по-светла. Горният израстък на седлото на кожестото образувание на носа е заострен, насочен нагоре и надвишава дължината на долния израстък. Втората фаланга на четвъртия пръст е не повече от два пъти по-дълга от първата.
Ехолокационният сигнал е с постоянна честота от 92 – 98 kHz. Сигналите не се припокриват с тези на други подковоноси.
Среща се на по-ниска надморска височина. Ловува в храсталаци, нискорастящ габър и дъбови гори. В България предпочита места, богати на растителност, рядко карстови райони. Летните и зимните убежища са близо едни до други. Ловните територии са също близо.
Целогодишно обитава пещери, но също така може да се срещне в скални цепнатини. Понякога може да бъде намерен в мини и други подземни локации. Температурите за хибернация са между 13,8 и 17 °С.
Подковоносът на Блази формира майчини колонии от 30 – 500 животни. В пещера от Южна България няколко години е имало около 3,000 животни.
В майчините колонии, преди раждане, мъжките и невъзпроизвеждащите се женски могат да съставляват до една трета от животните. Подковоносът на Блази образува единични чисти колонии в убежището. Също така образува смесени клъстери с южния подковонос, подковоносът на Мехели, големия и малкия подковонос, пещерения дългокрил и дългопръстия нощник. В южна България женските раждат само по едно малко. Около средата на септември, в Родопите могат да се наблюдават все още кърмещи женски. Това показва, че датата на раждането е била много по-късна при някои животни. Чифтосването се извършва през септември. Мъжките индивиди висят пред женските и размахват криле като по този начин ги ухажват преди чифтосването.
Ловува само в полет, обикаляйки около храсти и живи плетове. Те са систематични ловци. Полетът им е гъвкав, могат да хванат плячка близо до растителността или да я вземат директно от земята. Подковоносът на Блази се храни най-вече с молци.
Стабилни популации има в югоизточна България и Гърция, но другите европейски популации са изключително застрашени. В Израел видът е бил почти напълно унищожен поради кампании с цел ликвидиране на Египетския плодояден прилеп чрез опушване на пещерите.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов, Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България