Barbastella barbastellus

Barbastella barbastellus
Barbastelle

Разпространен в голяма част от Европа, но липсва в източната част на средиземноморския район. Най-северната точка, в която се среща е в Швеция, като има само един запис от Норвегия. Среща се на Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Канарските острови и Мароко. Източната граница на разпространението е източна Турция в Кападокия и Понтийския регион, както и в Кавказ. В България – редки видове в карстовите и горските територии.1

Средно голям прилеп с къса, тъпа муцуна. Козината е гъста, дълга и копринена с тъмен червено-кафяв цвят. На гърба, космите имат бели връхчета. Кожата по другите части на тялото е тъмна с черно-кафяв цвят. Ушите са широки, с трапецовидна форма, чиято основа е свързана. Трагусът се изтънява много рязко на половината от дължината си и има дълъг заоблен връх. Устата и очите са малки.

Има два типа сигнали за ехолокация – тип 1 започва от 33.4 – 49 kHz, трае максимум 5 ms и пада до 24 – 37 kHz; тип 2 започва от 37 – 47 kHz, трае до 10 ms и пада до 24 – 37 kHz. Тип 1 е много по-силен от тип 2. Възможно е двата типоа повиквания да се излъчват алтернативно или чрез изместване на ларинкса или мекото небце надолу през устата за тип 1, и нагоре през ноздрите за тип 2.

Живее в гори или в градини близо до гори. В България живее предимно в планински и полупланински райони. Летните и зимните убежища са близо едно до друго, обикновено на по-малко от 40 km. Ловните полета са близо до убежищата. Младите животни и мъжките индивиди ловуват по-близо до убежищата отколкото възрастните женски.

Летните убежища са в гори, зад части изсъхнала откъртена кора и в цепнатините на дърветата или в плоски кутии за прилепи. Естествените места за убежища се намират в гъсти гори или поне в близки до естествените гори с високи, стари дървета и стоящи мъртви дървета. Като например зад кората на дъбови, букови и смърчови дървета на височина 8 – 10 метра. Убежищата се сменят средно на всеки два дни. Зимните убежища са също зад кората на дървета, но също и в пещери, мини, неизползвани железопътни тунели, скални пукнатини и руини. В България видът предпочита студени пещери.

През лятото женските образуват малки колонии от 10 – 20 животни в пукнатини на дървета. Мъжките живеят отделно. Убежищата са често сменяни. Зимуват поединично или в големи колонии. Копулацията се извършва в края на лятото. Може да се формират групи от един мъжки индивид с до 4 женски. Едно или две малки се раждат през май-юни и кърменето им продължава до 6 седмици.

Полетът е ловък, бърз и близо до растителността. Наблюдават се резки гмуркания между клоните на дърветата. Прилепите напускат убежищата си още в ранния здрач.
Храната им се състои от молци, твърдокрили, малки бръмбари и други летящи насекоми.

Заплаха за този вид прилепи е интензивното управление на горите, което оставя малко стари и мъртви дървета, които са подходящи за техни убежища. Друга заплаха за тях е използването на пестициди в горите и увеличаващата се фрагментация на местообитанията.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България