В Европа, най-северната потвърдена точка е от южната част на Финландия, близо 60 ° с.ш. Среща се в северозападна Африка, Мала Азия и Близкия изток, на изток до Иран и Афганистан. В България се среща в ниските части на страната.1
Най-малкият европейски прилеп с тъмно кафява гръбна козина и малко по-светла, жълто-кафява козина на корема. Муцуната, ушите и мембраните са тъмно кафяви, до черни.
Ехолокационните сигнали са с дължина 10 ms, с пикови честоти 41 – 48 kHz, по-късите сигнали са с пик от 43 – 50 kHz. Честотите под 42,5 kHz се припокриват с тези прилепчето на Натузий. Социалните сигнали са характерни за кафявото прилепче – те включват 4 – 5 вибрации с крайни честоти между 17 – 20 kHz.
Този вид е много приспособим – може да бъде видян в паркове, градини, в центъра на града, в селата, предпочита гората и районите около водни тела. Не извършва големи миграции – максимално установени са около 100 km между зимните и летните убежища. Убежищата, в които се отглеждат малките, се сменят редовно. Ловните територии се намират близо до убежищата.
Летните и зимните убежища са в хралупи на дървета, под кората на дърветата и в скални цепнатини. Този вид е синантропен – обитава различни части на сградите – под покриви и пукнатини.
Копулацията се извършва през есента, рядко през пролетта. Мъжките се установяват в убежища за чифтосване, в които примамват чрез специални полети и сигнали. Майчините колонии се формират през април – май и се състоят от 50 – 100 животни. Женските раждат по едно малко в началото на юни. Три седмици по-късно, то може да лети и майката започва да го учи как да ловува. След това, те напускат колонията. Младите животни достигат полова зрялост през първата си есен. В Словакия и Румъния има масови зимни колонии в пещерите.
Полетът е бърз, с резки промени в посоката, от 2 до 6 m над земята. Кафявото прилепче ловува над реки, около улични лампи и в покрайнините на горите. Храни се с малки летящи насекоми като комари, нощни пеперуди и Diptera.
Основни заплахи за този вид са безпокойството в убежищата и употребата на пестициди. В Панонската низина, основен проблем е пещерния туризъм.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.