Разпространен е в Южна Европа, Северозападна Африка и Азия. От Иберийския полуостров през цялата средиземноморска част и на Балканите. В България е широкоразпространен.1
Малък като кафявото прилепче, но с малко по-големи размери. Гръбната козина е дълга, тъмно кафява със златисти или жълти връхчета. Козината на корема ясно се разграничава от тази на гърба – тя е бяла или жълтеникаво-бяла. Ушите са къси, широки, блестящо черни. Муцуната и летателните мембрани са тъмно кафяви или черни. Трагусът е по-широк в горната част отколкото при кафявото прилепче.
QFC сигналите са дълги 16 ms, с максимална честота от 30 – 35 kHz, а FM-QCF звуците имат пик от 32 – 37 kHz. Сигналите на този вид са по-ниски от тези на другите видове от род Pipistrellus. Прилепчето на Сави има характерни социални сигнали с продължителност 20 – 500 ms. Тези сигнали могат да се чуят през периода на чифтосване от средата на август.
Характерни местообитания за този вид са скалисти и карстови райони, планински пасища и поляни. В някои райони е адаптиран в градска среда и може да бъде видян в големите градове. Предполага се, че е мигриращ вид.
Цепнатини на скали и сгради, хралупи на дървета.
Майчините колонии се състоят от 15 – 20 женски, заедно с малките. Най-големите колонии се състоят от 40-70 животни. Женските раждат в началото на юни, обикновено по две малки.
Полетът е по-бърз и директен от този на другите видове от рода. Ловува над водни тела, карстови райони, над короната на дърветата и храсталаците. Храната се състои от дребни насекоми, нощни пеперуди, Hymenoptera и Diptera.
Реновирането на сградите и използването на пестициди, които могат да попаднат в големи количества във водата, са възможните заплахи за този вид.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.