Централна и Източна Европа. Те са единственият размножаващ се вид прилеп на север от Арктическия кръг. В България е намерен само един екземпляр в Рила планина.1
Среден по размер прилеп. Козината на гърба е дълга, тъмно кафява или черна с жълто-златисти върхове. Коремната страна е жълтеникавокафява или бежова, рязко се разграничава от гръбната. Частите, където се вижда кожата, са тъмнокафяви или черни. Края на опашката е свободен около 4 mm.
QCF сигнали с продължителност от 20 ms, с максимална честота между 26 – 29 kHz. При ориентация, видът издава характерни “галопиращи” сигнали. Сигналите при размножаване са с дължина 60 ms и са с по-ниска честота.
Планински, горски райони, планински пасища, скалисти и карстови райони. Също така обитава постройки в градовете.
Убежищата са в хралупи на дървета, къщички за прилепи, цепнатини в скали и сгради. През зимата северният прилеп образува малки групи в мини и бункери. Видът не се смята за миграторен, но са регистрирани изминати разстояния от 100 до 450 km. Ловните полета могат да бъдат много малки (20 ha) и много големи (66 km²).
Копулацията се извършва в края на лятото. Майчините колонии са съставени от 20 – 50 индивида. Женските раждат едно или две малки през юни и юли. След три седмици те могат да летят и да ловуват самостоятелно. Младите женски могат да родят още през първата си година.
Полетът е бавен. Ловува над открити пространства, около корони на дървета и улични лампи. Северният прилеп може да ловува и при температура на въздуха близка до точка на замръзване. Храната му се състои от малки насекоми – Diptera, бръмбари, молци и други летящи насекоми.
Санирането на сгради и вятърните турбини са заплаха за този вид. Промените в местообитанията също засягат този вид.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.