Eptesicus serotinus

Едър прилеп с широка муцуна. Ушите са със средна дължина и заоблени върхове. Муцуната е черно-кафява. Козината е дълга – тази на гърба е тъмно кафява със златисти връхчета. Коремната страна не се разграничава ясно от гръбната – тя е бледокафява до жълтеникаво кафява. Крилата са широки.

FM сигналите са с дължина 23 ms и QCF с честота 23 – 27 kHz. Дългите QCF сигнали са с пик от 22 – 24 kHz, а честотата на FM-QCF сигналите варира между 23 – 44 kHz. Сигналите се долавят с детектор от 30 – 40 m.

Този вид има различни местообитания – открити площи с групи дървета и селища. Ловните полета са селскостопански площи, паркове, овощни градини, пасища, около гори, над водни тела и дори в центъра на града. Не извършва дълги миграции между летните и зимните убежища. Ловните територии са около 10 и се намират на 5 – 12 km от убежището.

За убежища се използват различни части на сградите – пукнатини и неизползвани покривни конструкции. Използва също скални цепнатини, а понякога и хралупи на дървета.

Копулацията се извършва през есента и пролетта. Майчините колонии се формират през май и са съставени от 10 – 60 женски индивида. Бременността е от 6-8 седмици. Малките се раждат през втората половина на месец юни. Два месеца след това, те стават самостоятелни. Продължителността на живота е 19 години.

Полетът е бавен – правят кръгови движения около отделни дървета или над открити пространства. Полунощният прилеп може да улови плячката си и директно от земята. Основна храна за този вид са бръмбари, нощни пеперуди и Diptera.

Саниране на сгради и използване на пестициди. Загуба на ловни територии като пасища и овощни градини, ще намали хранителните ресурси за вида в бъдеще.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.