Алкантоевият нощник е разпространен почти във всички части на Европа, но тъй като зависи от определени местообитания, този вид има много ограничен ареал. В България се среща в Странджа, Врачанска планина, Централен Балкан и Кресненския пролом.1
Един от най-дребните видове от род Myotis в Европа. Козината на гърба е кафява, понякога с червеникави върхове, а тази на корема по-светла кафяво-сива. Кожните участъци са по-малко пигментирани при възрастните животни. Краката са забележително малки, ушите също са малки с къс трагус.
Ехолокационните сигнали са с продължителност 4 ms от 120 kHz до 46 – 43 kHz. Сигналите могат да бъдат уловени с детектор от 10 метра.
Характерни местообитания за този вид са стари широколистни и смесени гори с висока влажност. Ловните полета са в близост до убежищата, около дървесните корони и над водни тела.
Убежищата са в хралупи на дървета, зад кората на стари дървета и между цепнатините, на височина 15 – 22 m.
Майчините колонии са малки, с по няколко индивида. Почти всеки ден те сменят убежището си. Бременни женски се откриват до средата на юли. Роенето започва от средата на август.
Ловува в гората и над водни тела в ранни зори. Храната се състои от нощни пеперуди, бръмбари, мухи и други насекоми.
Този вид има ограничени екологични изисквания, старите гори са неговото основно местообитание. Добивът на дървесина и фрагментацията на местообитанията са основните заплахи за алкантоевият нощник.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.