Myotis aurascens

Whiskered bat
Whiskered bat

Ограничено разпространен – от Дунавската равнина до Източна Румъния, Украйна и Кавказ. Има единични записи за наблюдавани индивиди в Турция, Пелопонес и Гърция.1 Златистият нощник може да принадлежи към M. mystacinus bulgaricus и тогава разпространението ще обхване територията от Балканите до Северна Италия.

Златистият нощник много наподобява M. mystacinus bulgaricus. Муцуната на златистия нощник е по-къса и върхът на ушите е по-тесен. Външният ръб на ухото е силно извит. Генетичните изследвания са най-достоверни за разделянето на двата вида.

Ехолокационните сигнали са между 105 – 112 kHz и завършват между 37 – 43 kHz.

Заливи, открити степни площи. В Кавказ се среща в планински степи над 2000 m.

В скални цепнатини и в различни части на мостове.

Смесени майчини колонии на Myotis aurascens и M. mystacinus bulgaricus. В началото на юни женските вече са бременни. Малките се раждат в средата или края на юни.

Няма данни.

Заплахите не са напълно проучени, с изключение на загубата на убежища.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.