Ограничено разпространен – от Дунавската равнина до Източна Румъния, Украйна и Кавказ. Има единични записи за наблюдавани индивиди в Турция, Пелопонес и Гърция.1 Златистият нощник може да принадлежи към M. mystacinus bulgaricus и тогава разпространението ще обхване територията от Балканите до Северна Италия.
Златистият нощник много наподобява M. mystacinus bulgaricus. Муцуната на златистия нощник е по-къса и върхът на ушите е по-тесен. Външният ръб на ухото е силно извит. Генетичните изследвания са най-достоверни за разделянето на двата вида.
Ехолокационните сигнали са между 105 – 112 kHz и завършват между 37 – 43 kHz.
Заливи, открити степни площи. В Кавказ се среща в планински степи над 2000 m.
В скални цепнатини и в различни части на мостове.
Смесени майчини колонии на Myotis aurascens и M. mystacinus bulgaricus. В началото на юни женските вече са бременни. Малките се раждат в средата или края на юни.
Няма данни.
Заплахите не са напълно проучени, с изключение на загубата на убежища.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.