Myotis blythii (oxygnathus)

Myotis blythii (oxygnathus)
Myotis blythii (oxygnathus)
Lesser mouse eared bat

Среща се в средиземноморските части на Европа, на север до централна Франция, Швейцария (близо до границата с Германия), Чехия, Словакия и Украйна. Широко разпространен в Мала Азия, остров Кипър и остров Крит. На изток се среща в Кавказ, Близкия изток и централна Азия.1 В България е разпространен в ниските части на страната, но е установен и в Стара планина на 1400 m и в Пирин на 2500 m височина.

Голям прилеп, подобен на Големия нощник. Окраската на гърба има кафяв оттенък, вентралната страна е бледо сиво-бяла, обикновено по-бледа от тази на Големия нощник. Лицето е малко по-късо, ушите малко по-тесни и по-къси, а предният край на ушите е малко по-изпъкнал. Трагусът няма тъмно петно в края както при Големия нощник.

Ехолокационните честоти наподобяват тези на Големия нощник.

Обитават топли отворени ландшафти, ливади, пасища, карстови райони, степи и земеделски площи. Избягват затворени горски площи, в които доминира Големият нощник.
В България се срещат в карстови райони. Летните и зимните убежища обикновено са на около 15 km едно от друго. Средното разстояние между ловните полета и убежищата достига 4 – 7 km, като най-дългите разстояния до някои ловни полета са 9 – 25 km.

Убежищата в Швейцария и Австрия са в тавански помещения. В средиземноморската зона са в големи пещери и други подземни обекти, което се отнася и българските колонии. Мъжките индивиди обитават пещери и бункери през цялата година. През лятото също се срещат в пукнатини на мостове или сгради. Зимните убежища са в пещери, минни галерии и други подземни обекти.2

В убежищата се образуват смесени клъстери от различни видове прилепи. В България е известна колония от 8,000 остроухи нощници. Мъжки не се срещат в майчините колонии, но те могат да бъдат около убежището. През зимата могат да се открият клъстери от стотици животни.

При лов летят на 1 – 2 метра над земята. Полетът им е много ловък и могат да уловят плячката си във въздуха или от тревисти стъбла. Храната се състои скакалци, мухи, твърдокрили и бръмбари.

Загубата на местообитания е поради интензивно разораване на ливадите и култивиране на степните райони в Унгария, Румъния, североизточна България и Украйна. Изоставянето на сенокосни ливади също води до колапс на популацията. Туризмът също е проблем в средиземноморските части.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България