Централна и Северна Европа, Скандинавия и Русия до 65° на север. На Балканският полуостров се среща само в планинските части. Основното им разпространение е в Русия до Урал и по-далеч на изток. Изолирана популация в Кавказ. В България е установен в планински райони с надморска височина от 950 – 1540 m.1
Малък прилеп с дълги уши и дълга козина. Трагусът е по-дълъг от половината от дължината на ухото. Младите се различават от възрастните. При възрастните индивиди козината на гърба е светлокафява, като връхчетата са златисти, коремната страна е светлосива с леко жълтеникав оттенък и не е ясно разграничена от гърба. Частите, по които няма козина, са кафеникави. Около седмата година прилепите добиват вида на възрастен. Младите индивиди са почти черни и всяка година стават все по-светли. В долната част на трагуса, вътрешността на ухото и основата на ухото са по-светли от върха от ухото. Нощникът на Брандт се отличава от другите видове по наличието на издутина на пениса, която липсва при останалите видове от тази група.
Ехолокационните сигнали с ниска интензивност в диапазона 80 – 35 kHz.
Важни за този вид са горите (широколистни, смесени и иглолистни) и водните басейни. В България населява главно горски планински местообитания. Нощникът на Брандт не мигрира надалеч, не надвишава 40 km. Може да посети 13 ловни полета с размери 1-4 ha, те се намират на 10 km от убежищатата.
Летните убежища са в хралупи на дървета, пукнатини, зад кората на дървета. Също така може да бъде намерен в постройки близо до гората. Зимните убежища са в пещери, мини и изкуствени галерии.
Майчините колонии се състоят от 20 – 60 женски индивида. Копулацията е след края на лактационният период или по време на зимуване. Ражда се едно малко, като в Централна Европа това се случва през юни. От началото на август започва роенето, което се състои повече от мъжки индивиди.
Полетът е плавен и маневрен. Ловува между клони и стволове на дървета и високо над водната повърхност. Храната се състои от нощни пеперуди, паяци и двукрили насекоми.
Разрушаването на техните местообитания и убежища поради извършването на строителни дейности и горскостопански дейности. Изолация на техните източници на храна е още по-сериозна заплаха.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.