Myotis dasycneme

Myotis dasycneme
Myotis dasycneme
Pond bat

Североизточна Европа до Западен Сибир, на запад – Източна Франция и Швейцария, на изток – до река Енисей, на юг – до Австрия и Северозападен Казахстан. В България не е установен със сигурност. Ехолокационни сигнали са идентифицирани по крайбрежието на река Дунав.1

Средно голям прилеп. Козината на гърба е гъста, светло сиво-кафява, а тази на корема е бяла или светло сивкава (тя рязко се разграничава от тази на гърба). Муцуната на възрастните индивиди е червеникаво светло кафява, а на младите е по-тъмна. Трагусът с къс, леко огънат навътре, със заоблен връх. Стъпалата са големи с дълги четинести косми. Младите животни имат черно-синьо петно на долната устна, което с течение на времето избледнява.

Ехолокационните сигнали са с продължителност 4 – 8 ms. Честотата, от която започват, е 65 – 85 kHz, а завършват на 25 – 35 kHz. Сигналите са близки до тези на водния нощник, но са по-силни. Езерният нощник излъчва много отличителни сигнали с продължителност 15 – 25 ms, с крайни честоти 32 – 37 kHz. Те са характерни когато прилепът се движи над големи водни повърхности.

Райони с бавно течащи реки, канали и езера. Горски равнинни райони и ливади. Зимните убежища са в нископланински части. Езерният нощник прави къси миграции между летните и зимните убежища – около 100 km (максимално 300 km).

Летните убежища са в сгради и дупки на дървета. Зимните убежища са в пещери, мини, бункери и мазета.

Размножителните колонии се формират през май. Те се състоят само от възрастни женски и техните малки. Мъжките живеят в малки отделни колонии. Копулацията е от началото на есента до края на хибернацията. Малките се раждат от средата на юни и се разселват през август.

Полетът е бърз и по-висок от този на водния нощник. Ловува над спокойни водни повърхности, големи тръстикови пространства, ливади и горски ръбове. Храни се с комари, нощни пеперуди и мухи.

В средата на 20-ти век, популацията на езерния нощник намалява поради обструкцията на убежища и използване на токсични химикали за обработка на дървен материал. Този вид е силно застрашен, поради разпокъсаността на подходящи местообитания и ниската плътност на популацията.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.