Myotis daubentonii

Daubenton's bat
Daubenton's bat
Daubenton's bat

Почти в цяла Европа и Азия. Рядък вид в Югоизточна Европа. В България се среща в цялата страна.1

Малък прилеп с къси уши, които не са характерни за рода на нощниците. Ушите са кафяви, по-бледи във вътрешната част. Трагусът е къс и заострен. Козината на гърба е кафява, кафяво-сива, а тази на корема е светлосива като има рязка граница между гърба и корема. Муцуната е червенокафява, младите животни до възраст над една година имат черно-синьо петно на долната устна. Това петно изчезва напълно до четвъртата или петата година. Този вид има големи задни стъпала, покрити с дълги косми.

Сигналите са дълги 3-7 ms с честота, която започва от 55 – 95 kHz и завършва при 27 – 32 kHz. Ехолокационните му сигнали са идентифицирани по крейбрежието на река Дунав.

Гори, паркове, овощни градини с водно тяло наблизо. Водният нощник е свързан с водните басейни, но не така тясно както езерният нощник. Ловните полета могат да бъдат между 2 и 8. Женските ловуват на около 2,3 km от убежището, а мъжките на около 3,7 km.
.

За убежища се използват хралупи на дървета, скални пукнатини. Водният нощник може да бъде намерен и под мостове. Зимни убежища са също в хралупи на дървета и скални цепнатини, още може да бъде намерен в пещери, мини и бункери.

Размножителните колонии се формират през лятото, те се състоят от 20 – 50 женски. Мъжките живеят отделно на малки колонии. Копулацията се извършва от есента до пролетта. Летните убежища в хралупи на дървета се сменят на всеки 2 – 5 дни. Женските раждат по едно малко. В рамките на 3 седмици, малкото започва да лети, а след 4-6 седмици са напълно независими. Живеят до 20 години.

Полетът е бърз и ловък, 5 – 40 cm от повърхността на водата. Улавя насекомите с краката си или опашната мембрана от водната повърхност. Храни се с нощни пеперуди, Diptera, листни въшки, Hymenoptera и други насекоми.

Популацията на водният нощник се е увеличила значително в голяма част от Централна Европа. В България отрицателно въздействащите фактори не са проучени.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.