Среща се в целия средиземноморски район, включително много острови. От север до Белгия, южна Холандия и южна Полша. В Германия се среща в по-топлите части. Среща се на целия Балкански полуостров до Румъния, части от Украйна и южен Кавказ. Северозападна Африка и Мала Азия, Близкия изток, Арабски полуостров, Централна Азия до Афганистан. В България се среща в цялата страна, особено в карстовите райони.1
Прилеп със средни размери, козината е дълга, гъста. Гръбната страна е ръждивокафява до рижава, а коремната е бледо жълтеникаво-кафява като между тях няма рязка граница. Муцуната е светлокафява. Ушите са кафяви и по външния ръб има почти правоъгълен прорез, а по ушната мида има подобни на брадавици израстъци. Върхът на трагуса достига малко над половината от височината на ухото. Крилата са кафяви и широки. Летателната мембрана се захваща за основата на външния пръст на стъпалото. Опашката е къса и се поддържа от грацилна шпора.
Трицветният нощник излъчва къси (1,5 – 4 ms) широкосекторни честотномодулирани сигнали с честота започващи от над 140 kHz и завършват приблизително на 38 kHz. В България сигналите са между 51 – 54 kHz.
В България обитава нископланински карстови райони. При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Среща се в паркове и градини. Трицветният нощник е сравнително уседнал вид. Разстоянието между летните и зимните убежища рядко надхвърля 40 km.
Пещерен вид, но може да се засели в тавани на църкви, къщи и изоставени сгради. Високата температура е характерна в убежищата при размножителния етап.
Майчините колонии се формират през май, като една колония може да съдържа от 20 – 500 женски индивиди. Копулацията се извършва в края на лятото. Женските раждат едно малко от средата на юни до средата на юли. При роенето през август и септември мъжките индивиди доминират.
Ловуват в гори, открити пространства покрити с храстова растителност. Те летят близо до растителността или сред редки корони на дървета, като хващат плячката си от повърхността на листата. Храната им се състои от паяци, сенокосци, мрежокрили, молци и двукрили.
Увеличаване на фрагментация на местообитанията, използването на противопаразитни вещества срещу насекоми, които са основната им храна. Животните често се залепват за капани за мухи.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.