От Мароко през цяла Европа, в Южна Шотландия и Южна Скандинавия. Широко разпространен на Балканския полуостров. В България е широко разпространен в цялата страна, в низините и в планините.
Най-дребният европейски нощник с тъмно, често черно лице и уши и с дълъг трагус. Козината е вълниста, гърба е тъмнокафяв или орехово-кафяв. Коремната страна може да бъде с различни нюанси на сивото.
Сигналите са дълго от 3-6 ms, като започват с честота 75-120 kHz и завършват на 28-30 kHz
Среща се в равнини и планини, урбанизирани места и по планински ливади. Мустакатият нощник е седентарен вид, мигрира само на къси разстояния. Има известни няколко предвижвания над 150 км.
Летните убежища, които този вид използва са хралупи на дървета, под кората на дърветата, скални пукнатини и пещери. През зимата хибернират в пещери, минни галерии и мазета.
Копулацията е от есента до пролетта. Размножителните колонии се формират през май и те се състоят от 20-60 женски, като мъжките обикновено живеят поединично. Женските раждат едно, в редки случаи – две малки. Раждането се извършва от средата до края на юни. Женските стават полово зрели на 15 месеца, но някои още на 3 месеца. Максималната продължителност на живота е 23 години, средна – 4.
Полетът е маневрен, над растителност и дървета, също така и в райони с открити насаждения от дървета, като традиционни овощни градини. Храната се състои от летящи насекоми като нощни пеперуди, Diptera, мрежокрили и Hymenoptera. Също така те ядат нелетящи членестоноги и червеи.
В България отрицателно въздействащите фактори са неизвестни.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов, Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България