Myotis nattereri

Прилеп със средни размери, козината на корема е бяла до сиво-бяла, а гръбната страна се разграничава рязко от коремната. Нейният цвят е кафяво-сив. Муцуната на прилепа няма окосмяване и е оцветена в розово. Трагусът е леко огънат и е дълъг повече от половината дължината на ухото. Опашната мембрана се поддържа от S-образна шпора. Междубедрената летателна мембрана между опашката и края на шпората са разположени по външния ръб два реда тънки “четинки” с дължина 1 – 2 mm.

Ехолокационните сигнали са с дължина 2 – 5 ms. Те могат да започнат от много висока честота (100 – 150 kHz) и да стигнат до амплитуда до 20 kHz, дори 12 kHz. Достигне ли тази честота, човешкият слух може да чуе близо летящ нощник на Натерер.

Гори, паркове, овощни градини и около водни обекти. В България предпочита широколистни гори. В средиземноморския район обитава маслинови гори или пасища с дървета. Този вид води уседнал начин на живот, като някой индивиди извършват къси миграции. Майчината колония използва сбор от убежища на площ до 2km². Ловните полета обхващат 170 – 580 ha.

Летните убежища са в хралупи на дървета, къщички за прилепи и под кората на дървета, в района на Средиземно море в цепнатини на скали и стени. Зимните убежища са в скални цепнатини, пещери и скални тунели.

Майчините колонии се състоят от 20 – 50 животни. Те се формират от май до септември. Единични мъжки могат да бъдат видяни в майчините колонии, но те също формират колонии до 25 животни. Убежищата се сменят на всеки 2 – 5 дни. Площта, на която прилепите се събират може да обхване голям диапазон от 500 – 4,000km². Натереровият нощник се рои от Август, като най-вече от средата до края на септември. Женската ражда едно малко между юни и началото на юли. След 20 дни малко прави първият си полет, а четири седмици след това то вече е независимо. Чифтосването се извършва по време на роенето или през зимата в зимните убежища. В България няма данни за зимни убежища.

Полетът на този вид е маневрен, като може да бъде и бавен. Лети близо до растителността. Често хваща плячката си с опашната си мембрана. Съществува теория, че четинките по ръба на опашната мембрана функционират като сетивни органи. Ехолокацията също помага в регистрация на плячката-паяци стоящи на мрежата си, сенокосци и мухи.

Фрагментация на хабитата, използване на пестициди, безпокойството в убежищата.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.