От атлантическото крайбрежие на Европа (Франция, Испания, Португалия), през южните части на Полша на север до Кавказ, Иран, Казахстан, на изток и Гибралтар. Много рядък във всички райони, в които се среща, като най-многоброен е в Испания и Гърция.1
Най-големият европейски прилеп. Муцуната и ушите са широки. Козината е гъста, дълга и едноцветна (червеникаво-кафява). Частите без козина са тъмнокафяви, крилата са дълги и завършват с тесни върхове.
Ехолокационните сигнали са дълги 35 ms и са с висока интензивност и амплитуда от 18 – 19 kHz. Човек може ясно да го чуе, а с детектор може да се засече до 150 m.
Големият вечерник предпочита гори – широколистни, смесени и в планините стари иглолистни гори.
Лятото обитават хралупи на дървета и скални цепнатини.
В Испания майчините колонии може да съдържат до 80 женски индивида, докато в България са по-малко (до 35 женски). Едно или две малки се раждат през юни.
Големият вечерник е бърз летец, може да прави бързи гмуркания и после отново да се върне към първоначалната си височина на полет. Храната им се състои от големи насекоми – нощни пеперуди, водни кончета и бръмбари. В Италия, Испания и Гърция във фекални проби са открити останки от птици. Това е единствения европейски вид, който напада птици.
Горскостопанската експлоатация на стари планински местности води до намаляване на подходящите убежища за големият вечерник.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.