Nyctalus leisleri

Nyctalus leisleri
Nyctalus leisleri
Nyctalus leisleri

От Европа до Урал и Кавказ, Мадейра, Азорските острови, Западни Хималаи, Източен Афганистан, Северна Африка.1

Средни по размер прилепи със заоблени уши и муцуна. Този вид е по-малък от останалите в рода и с по-тъмна козина. Козината е двуцветна, в основата е тъмнокафява, а върховете са червено-кафяви. Гръбната страна е по-тъмна от коремната. Ушите и мембраните са тъмнокафяви, почти черни. Крилата са дълги и тесни.

Ехолокационният сигнал е между 45 – 15 kHz, като максималната амплитуда е около 25 kHz.

Малкият вечерник е типичен горски обитател, може да бъде видян в овощни градини и паркове. На Канарските острови и Мадейра обитава субтропични лаврови гори, а в Средиземноморието са в дъбови гори, в Централна Европа в смесени букови гори. Този вид е сезонно мигриращ. Убежищата се сменят през 2 – 4 дни на разстояние до 1,7 km.

Убежищата са в естествено оформили се хралупи на дървета и дупки на кълвач. В Ирландия, Канарските острови и Мадейра, някои местности в Германия за убежища служат покривните пространства. Зимните убежища също са в хралупи на дървета и в сгради, рядко в скални пукнатини. Няма данни за зимни колонии в България.

Размножаването се извършва от края на юли до септември в групи за чифтосване. Мъжките индивиди формират малки групи до 12 животни. Един мъжки може да се чифтоса с до 10 женски. Майчините колонии обикновено включват от 20 – 50 женски. Между началото и края на юни, едно или две малки се раждат, които достигат полова зрялост през първата си есен.

Полетът е бърз над и под короните на дърветата, както и над по-големи водни басейни и около улични лампи. На Канарските острови и Мадейра, малкият вечерник е активен и през зимата. Храната му се състои от молци, двукрили, ручейници и бръмбари.

Загуба на местообитания, загуба на убежища, поради отстраняването на стари дървета. Ветрогенераторите са също значителна заплаха по време на миграцията.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.

Към лентата с инструменти