Nyctalus noctula

Noctule
Noctule
Noctule

Голяма част от Европа, централните части на Русия, през Урал, Кавказ, Мала Азия, Близкия изток, югозападен Сибир, Хималаите, Китай, Малайзия, Тайван и Япония. В България е широкоразпространен – предпочита широколистни гори.1

Голям прилеп с широки, заоблени уши. Трагусът е къс и заоблен. Козината на гърба е къса, лъскава ръждиво-кафява. Тази на корема е по-светла и по-матова. Муцуната, ушите и мембраната са тъмни. Крилата са тесни и дълги.

Сигналите са с пикови честоти от 17 – 22 kHz или 22 – 29 kHz, когато прилепите са в близост до препятствия. В открити пространства, ехолокацията може да бъде объркана с тази на големия вечерник, а в гората – с тази на малкия вечерник.

Широколистни и смесени гори, паркове, градини, в села и в градове. Мигриращ вид – може да измине 1500 km от летните (север) до зимните (юг) убежища. Размножителните убежища се сменят често.

За летни убежища се използват хралупи на дървета (дупките от кълвачи са силно предпочитани) и къщички за птици. Мъжките формират през лятото малки групи в хралупи на дървета, скални цепнатини или в сгради. Зимните убежища са също в хралупи на дървета, пукнатини на сгради или мостове.

Този вид образува колонии за отглеждане на малките от до 100 женски индивида. Мъжките групи са по-малки – до 20 животни. В зимните убежища се събират между 100 – 200 животни. Образуват клъстери срещу ниските температури. Женските раждат на първата си година, а мъжките са полово зрели след първата си година. Женските раждат едно или две малки от средата на юни. От началото на август, мъжките заемат местата за чифтосване в дупки на дървета и привличат женските чрез песен.

 Полетът е бърз и директен на височина 10 – 50 m. Извършва бързи гмуркания с цел хващане на набелязаната плячка. Ловува над водни тела, ливади и улични лампи. Храната му се състои от Diptera, нощни пеперуди, бръмбари и други насекоми.

Загуба на убежища, поради саниране на сгради, загуба на местообитания, използването на пестициди. Ветрогенераторите са опасни за миграцията на вида.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.