Pipistrellus kuhlii

Pipistrellus kuhlii
Pipistrellus kuhlii
Pipistrellus kuhlii

Разпространен в Северозападна Франция, на юг от Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Полша, България, Сърбия, Румъния, Украйна и в южна Русия. Среща се на всички средиземноморски острови, Канарските острови, Северна Африка, Мала Азия, в Близкия Изток, целия Арабски полуостров до Афганистан, Туркменистан и Казахстан. В България е рядък вид, установен е в Южна България.1

Малък прилеп с кафява козина на гърба, а коремната страна е бледо бежова, белезникава или бледо жълтеникава. Ушите и муцуната при възрастните животни са червеникавокафяви, а при младите животни са тъмно кафяви. Крилната мембрана между пети пръст и стъпалото има по края добре ограничена бяла ивица с ширина 1 – 2 mm.

В открити пространства до 14 ms QCF сигнали с пикови честоти 34 – 38,5 kHz; FM-QCF сигналите са с по-висок пик от 40 kHz. FM сигналите в близост до препятствия са крайни честоти от 45 kHz.

Синантропен вид, често срещан в градове и други селища. Предпочита топлите и сухи местообитания. Ловните територии са около улични лампи, градини, паркове или над водни басейни. Този вид не извършва миграции.

За убежища използва цепнатини в скали и сгради – щори на прозорци, пукнатини на сгради, под керемиди и козирки на къщи. За зимни убежища се използват кухини по външните стени на сгради и скални цепнатини.

Майчините колонии са малки, до 20 женски индивида. Те раждат по едно или две малки в края на месец май и началото на юни. Младите животни достигат полова зрялост през първата си година. Чифтосването се извършва през август и септември.

Полетът е бърз и маневрен, на 2 – 10 m над земята. Този вид ловува малко след залез слънце. Улавя храната си в полет. Храната му се състои от малки летящи насекоми от Hymenoptera, Diptera и малки бръмбари.

Поради обвързаността на този вид с населените места, обновяването на сградите представлява заплаха за този вид.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.