От Западна Европа до Урал, Кавказ, Западна Мала Азия и Южна Азия.1
Малък по размери прилеп, но малко по-едър от кафявото прилепче. Гръбната козина е кафява, а тази на корема е слабо разграничена, бледо сиво-кафява. Муцуната, ушите и мембраните са тъмно кафяви. Крилата са сравнително дълги. Опашната мембрана е окосмена от горната страна до половината дължина. Петият пръст е по-дълъг от 43 mm.
До 12 ms QFC сигнали с максимални честоти от 38 – 43 kHz. Когато е близо до препятствия, FM-QCF сигналите са с максимални честоти от 38 – 43 kHz.
Горски местообитания: широколистни и смесени гори, може да бъде видян в паркове и градини. Често в близост до водни тела – големи реки и езера. Ловните територии са в гори и около границата на гората, над водни тела. Могат да са на 6,5 km до 20 km2 от убежището. Прилепчето на Натузий извършва дълги сезонни миграции, около 1000 km.
Летните и зимните убежища са в хралупи и под кората на дърветата, в цепнатини на сгради и скали. Този вид не виси надолу с главата, както повечето видове.
Копулацията се извършва през есента. Преди това, мъжките заемат индивидуални територии и издават звуци, чрез които да привлекат преминаващите женски. Майчините колонии се формират през април – май. Tе са с малък размер, но след раждането на малките се увеличават. Убежището на майчините колонии се сменя редовно. Женските могат да родят близнаци, дори и тризнаци. Убежището е напуснато до края на юли.
Полетът е бърз и директен, 5 – 15 m над земята. Прилепчето на Натузий ловува около границите на гората, над водните басейни и около уличните лампи. Храна му се състои от летящи и други малки насекоми.
Вятърни паркове са заплаха по време на миграция, употреба на пестициди, загуба на местообитания и убежища.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.