Pipistrellus pygmaeus

Soprano pipistrelle
Soprano pipistrelle
Soprano pipistrelle

Малкото кафяво прилепче обитава съвместно с кафявото прилепче. Среща се в европейската средиземноморска част, западна Мала Азия, Южна и Централна Европа. Среща се в Кипър, но не и на о. Крит. На изток към Кавказ. В България е установен в Източни Родопи и южните брегове на Черно море. 1

Много малък прилеп с къса бледа муцуна и уши. Цветът на козината е пясъчно или червено-кафява, коремната страна е малко по-светла. Частите, които не са покрити с козина, са по-бледи от тези на кафявото прилепче. Между ноздрите има характерна издутина. Козината на опашната мембрана е по-дълга от тази на кафявото прилепче.

Ехолокацията е от QCF сигнали с продължителност 12 ms, с пик около 55 kHz. FM-QCF сигналите са по-къси, с максимална честота от 65 kHz. Сигналите се припокриват с тези на кафявото прилепче.

Гори, в низините и около водни тела. В района на Средиземноморието и Черноморието, видът ловува над морето, в плитки заливи и над лагуни. Видът прави частични миграции. Ловните полета може да бъдат на 4 – 10 km от убежището.

Майчините колонии са зад стенни облицовки на сгради, под плоски покривни пространства, хралупи на дървета и пукнатини на скали. За зимни убежища се използват пещери, хралупи на дървета и цепнатини на сгради.

Майчините колонии могат да бъдат малки (15 – 20 женски) или големи (800 – 900 женски). Този вид образува колонии заедно с кафявото прилепче, прилепчето на Натузий и нощник на Брант. Женските раждат през втората част на юни по едно или две малки, най-често близнаци. Те достигат полова зрялост през първата си есен. Брачният период се извършва от края на юли до октомври, а чифтосването – през март.  

Малкото кафяво прилепче е пъргаво, с бърз полет. Ловува над големи езера или над морето и под клони, намиращи се над водна повърхност. Храната му се състои от Diptera, Hymenoptera и еднодневки.

Видът сформира големи колонии в сгради, затова голяма заплаха е реновацията на сградите.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.