Plecotus auritus

Brown long-eared bat
Brown long-eared bat
Brown long-eared bat
Brown long-eared bat

В Европа, в Средиземноморския регион се среща рядко или липсва. На изток до Урал и Кавказ. В България е характерен обитател на планините. 1

Среден по размер прилеп с дълги уши. Козината е дълга и пухкава. Козината на гърба е кафява, често с червеникав оттенък, а козината на корема е жълтеникаво-сива. Очите са големи, лицето е светлокафяво. Ушите и трагусът са слабо пигментирани, пръстите на краката имат твърди косми, наподобяващи четина.


Има два вида сигнали. Ниските са от 48 – 55 kHz до 27 – 17 kHz, а по-високите са над 80 kHz до 35 – 40 kHz. Този вид издава ехолокационни сигнали през устата и носа.

В горите и планините от 200 m до 2000 m. Ловува в смесени иглолистни, смърчови, букови и дъбови гори, над открити пространства, овощни градини, паркове.

Летните убежища са в дървета и сгради, а зимните са в пещери, цепнатини на скали, хралупи на дървета, а в Западна Европа – почти винаги в сгради.

Майчините колонии са съставени от 5 – 50 женски индивида. През лятото, мъжките живеят поединично. Роенето започва от началото на август до октомври, като има още един период на роене от февруари до април. През зимата висят поотделно, рядко образуват малки групи. Достигат полова зрялост през първата си есен или на втората година. Женските раждат по едно или две малки през юни или юли.

Ловува със забавен полет близо до растителността или връхлита над летящи насекоми. Храната включва нощни пеперуди, Diptera, паяци, опилиони и гъсеници.

Заплахите са интензивно горско стопанство, премахване на стари дървета и обновяване на сгради.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.