Европа (без Скандинавския полуостров), Мала Азия, Кавказ, Иран, Афганистан, Кашмир и Южна Африка. В България – в ниските части на страната.1
Среден по размер прилеп с много дълги уши. Муцуната е издължена и тъмно сива. Гръбната страна на тялото е сива, със слаб кафеникав оттенък. Коремната страна е светло сива до бяла, но основата на козината е черна. Ушите и мембраните са тъмни, почти черни. Трагусът е широк и тъмно оцветен.
Този вид има два вида сигнали, първият сигнал пада от 40 – 44 kHz до 19 – 25 kHz, вторият от 70 – 80 kHz до 38 – 40 kHz. Сигналите могат да се излъчват от носа и устата.
Земеделски площи, овощни градини, пасища, ливади, селища. В България е многоброен в карстови райони в ниските части на страната. Този вид не извършва големи миграции, най-дългото доказано разстояние на миграция е 61 или 62 km. Ловните полета се намират на 5,5 km от убежището. За сивият дългоух прилеп са характерни хранителните площадки, където след като улови насекомото, той каца надолу с главата, за да го изяде.
Летните убежища са в сгради и хралупи на дървета. Като редовно се сменят. Зимните убежища са в пещери и изби. Този вид е устойчив на ниски температури.
Копулацията се извършва през есента, в летните убежища. Размножителните колонии се формират през юни. Женските раждат по едно малко. Възрастните мъжки се срещат рядко в колониите. Мъжките достигат полова зрялост на 1 година, а женски на 2(3) години.
Полетът е бавен и маневрен, близо до растителността. Хранителните площадки могат да бъдат над 10 за една нощ. Диетата им включва нощни пеперуди, молци, мухи и други Diptera.
Една от заплахите за вида е санирането на сградите. Използването на пестициди в градинарството и земеделието също представлява заплаха.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.