От Транскавказия до Израел и южна Европа, Туркменистан, Иран, Алжир, Мароко, Тунис, вероятно Египет. В България се среща в цялата страна.1
Южният подковонос е средно голям прилеп. Гръбната страна е от сиво-кафяв до червено-кафяв цвят, която контрастира със сиво или сиво-бялата коремна страна. Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е клиновидно удължен, леко извит надолу и по-дълъг от долния израстък. Дължината на совалката обикновено е под 50 mm. При южния подковонос втората фаланга на четвъртия пръст надвишава повече от два пъти дължината на първата.
Ултразвуците, които издава, са с постоянна честота 102 – 109 kHz. Тази честота е по-ниска в западна Европа отколкото тази на Балканите. Звуците на малкия подковонос и подковоноса на Мехели обикновено са по-високи, но могат да се припокриват с тези на южния подковонос.
Обитава карстови райони, като през лятото предпочита пещери за убежища. Майчините убежища обикновено са в райони под 800 метра. Ловните полета са в широколистни гори, крайречни гори и храсталаци, маслинови и евкалиптови насаждения. В България е най-голямата майчина колония с над 10,000 индивида. Дистанцията между зимните и летните убежища е около 50 km. като в България разстоянието може да е над 60 km. Разстоянието между ловните територии и убежищата е различно във всяка държава. В България може да достигне 24 km.
Летните, зимните и майчините убежища са предимно в пещери, но значителна част от карпатската популация живее в покривни пространства на сгради.
През лятото и зимата се формират големи колонии, които са заобиколени от малки сателитни колонии. Колониите в пещерите могат да са съставени от над 5000 животни, а сателитните колонии включват десетки до стотици животни. През лятото колониите се смесват с други видове. В България южният подковонос живее заедно с подковоноса на Блази и подковоноса на Мехели. Видът е много чувствителен към смущения. Раждането на малките е от средата на юни до юли. Младите индивиди стават независими на четириседмична възраст. Първото раждане на женските е на възраст от 2 – 3 години. Копулацията се извършва през есента в пещерите като може да продължи и през зимата.
Полетът на южния подковонос е ловък и маневрен. Може да ловува в почти непроходими храсти. Животните могат да ловуват и между клоните на дърветата. Молците съставляват около 90% от храната им, а останалите 10 – 15% се състоят от златоочици, хлебарки и други двукрили.
Отрицателно въздействие върху този вид има използването на пестициди. Нарушаването на спокойствието на колониите в пещерите също е широко разпостранена за тях заплаха.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България