Северозападна Африка, европейската част на средиземноморски район, включително всички по големи острови до Централна Европа. Най-северната точка е Уелс. Достига до южните части на Холандия, Германия, Полша и Украйна.1 В България се среща в цялата страна без най-високите части на планините.
Най-едрият подковонос в Европа. Козината на гърба е кафява до сиво-кафява, често има жълтеникав или червеникав оттенък. Коремната страна е сиво-бяла до кремава. Ушите са големи и липсва трагус. Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е къс и заоблен. При хибернация животните висят поотделно и се увиват почти изцяло с крилните мембрани, но често са частично затворени.
Сигналът е съставен от дълга част с честота между 79 – 84 kHz и две кратки “стръмни” честоти в началото и в края. Звуците са сравнително тихи, могат да бъдат засечени от 10 метра.
Обитават различни местообитания- гори, пасища, около живи плетове. В Централна Европа големият подковонос се храни на 5 km от убежището. В България може да достигне 10 km, като могат да бъдат посетени до 8 различни ловни полета за една нощ.
На север за убежища използват покривни пространства. На юг, главно в пещери, майчините колонии могат да са в сгради и изби. Зимните убежища са в пещери и мини.
Майчините колонии са съставени от 20 – 200 индивида, в България дори и повече. Те се формират през април-май. Женските раждат едно малко от края на юни до края на юли в средиземноморската част на Европа, а в България раждат обикновено в началото на юни. Края на лятото мъжките започват да обитават пещери, мини и покривни пространства. Женските ги посещават до ранна пролет. През зимата се образуват групи от 30 – 500 животни. Най-големи зимни колонии се образуват в България и Румъния, с около 1600 индивида.
Полетът е бавен и е ниско над земята или близо до растителността, но може и да е на височина 4 – 6 метра. Храната им се състои главно от бръмбари, но включва и молци, Diptera и Hymenoptera.
В миналото основна заплаха е било използването на пестициди, особено линдан и ДДТ. Понастоящем пестицидите все още са проблем, тъй като хранителният ресурс за прилепите намалява. Загубата на местообитания и фрагментацията са също проблем.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.