Rhinolophus hipposideros

Lesser horseshoe bat
Lesser horseshoe bat
Lesser horseshoe bat
Lesser horseshoe bat

Разпространен е в Западна Ирландия и Югозападна Великобритания. По-големи популации има в някои германски провинции и баварските предпланини на Алпите. Широко разпространен е в средиземноморската зона, среща се в Северна Африка и във всички по-големи острови до Мала Азия и около Черно море. В Азия – до Кашмир, Близкият Изток, Иран, Ирак, Арабския полуостров и части от Източна Африка. В България е един от най-често срещаните видове.1

Най-дребният представител на рода в Европа. Израстъкът на седлото е нисък и широко заоблен. Козината на гърба е кафява до жълто-кафява, коремната страна е бледо сиво-бяла. Крилните мембрани и ушите са кафяви. Крилата са много широки, къси и заоблени. По време на хибернация малкият подковонос се увива напълно в крилните мембрани.

Сигналите са тихи и трудно могат да бъдат засечени на повече от 5 метра. Дългите сигнали до 60 ms са с постоянна честота 108 – 114 kHz. Честотният диапазон се припокрива с този на южния подковонос и подковонос на Мехели.


На север в по-топли низини, на юг среща до 2,000 m надморска височина. В Западна Европа малкият подковонос ловува в горите, а в Югоизточна Европа се използват места с висока тревна растителност, гори, села за набавяне на храна. В Северна Африка този вид ловува в полупустини, градини и оазиси. Обитават се пещери в България, в богати на растителност карстови райони. Живеят поединично, като се отдалечават по-малко от 20 km от убежището.

Убежищата са много разнообразни – пещери, мини, скални пукнатини, големи сгради, мазета и котелни помещения.

Малкият подковонос виси поединично в убежището. Струпват се в по-плътни групи при ниски температури и при крайните етапи на бременността. Майчините колонии се състоят от 10 – 200 женски индивида, като мъжките могат да съставляват една пета от животните. Малките се раждат от средата на юни до средата на юли. Този вид се рее в пещерите от средата на август и септември, като мъжките са по-голямата част.

Полетът е много ловък и бърз, близо до растителността. В горите малкият подковонос ловува в зоните на короната на широколистните дървета. Храната му се състои от малки двукрили насекоми, ципокрили малки молци.

Използването на силно токсични пестициди като ДДТ и линдан води до драстично намаляване на популацията в Германия и съседни на нея страни. Заплахите за вида в средиземноморските страни и страните от Балканите са загуба и фрагментация на местообитания, проблем също е и използването на пестициди.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), „Bats of Britain and Europe“;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), „Mammals in Bulgaria“;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), „Mammals important for conservation in Bulgaria“.