Булдоговият прилеп е разпространен от Канарските острови и остров Мадейра през целия средиземноморски район, Мала Азия, Кавказ, Близкия изток. На север до Южна Франция, Южна Швейцария, Хърватия и България.1 В България видът е рядък. Установена е колония в скална цепнатина близо град Маджарово.
Един от най-големите европейски прилепи с големи, заоблени уши, съединени в основата и надвисващи над муцуната. Крилата са много дълги. Козината е къса черно-сива, сребристо-сива до сиво-кафява, коремната страна е по-светла. Очите са големи. Опашката е дълга, повече от половината стърчи извън междубедрената мембрана.
Ехолокационните сигнали са с продължителност около 27 ms, с честота 9 – 14 kHz (най-вече 10 kHz), по този начин техните сигнали са чуваеми и от хората. Тази ниска честота позволява на Булдоговия прилеп да се храни с широк спектър от големи нощни пеперуди и мрежокрили, които са чувствителни към честоти между 20 – 60 kHz. Ловуващите животни могат да бъдат чути на разстояние над 100 метра, а с детектор от над 150 метра.
В България в карстови и скалисти райони. В средиземноморските райони се среща на всякакви височини – от морското равнище до нас 2000 m надморска височина. Ловните полета могат да са над гори, насаждения и маслинови гори, също така над водни тела, в градове и култивирани ландшафти. Този вид не прави сезонни миграции. Разстоянието между ловните полета и убежището може да достигне до 30 km.
В скални цепнатини, пещери и аналогични кухини в сгради. Този вид живее на малки колонии и е привързан към убежището си.
Копулацията се осъществява през есента и пролетта. Формират се размножителни колонии в началото на юни, точно преди раждането на малките. Женските раждат само по едно малко, което започва да лети след 3 – 4 седмици.
Булдоговият прилеп излита късно, след залез, полетът му е бърз, като може да достигне 65 km/h. Този вид ловува на голяма височина. Храната му се състои от летящи насекоми, 65 – 90% от плячката му са нощни пеперуди.
В България отрицателно въздействащите фактори са неизвестни.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.