За прилепите

Прилепите са единствените бозайници, които извършват активен полет. В световен мащаб съществуват над 1,400 вида, което ги прави вторият по големина разред бозайници, който съставлява 20% от всички класифицирани бозайници по света. Разделени са на два подразреда – Megachiroptera (големи прилепи, плодоядни) и Microchiroptera (малки прилепи). Видовете в България принадлежат само към втората група. Тяхната храна се състои главно от насекоми като комари, нощни пеперуди и бръмбари. Големите прилепи ядат плодове и пият нектар от цветя. В Централна и Южна Америка се срещат единствените три вида прилепи, чийто хранителен източник е кръв от птици и бозайници. Има и видове, които се хранят с риба и дребни птици.

Прилепите имат добро зрение. През тъмната част от денонощието, те се ориентират чрез процес, наречен ехолокация. Някои видове прилепи живеят поединично, но повечето живеят заедно в колонии. Убежищата, които използват, са пещери, хралупи на дървета и сгради (тавани и мазета). През зимата, когато температурите са ниски и няма хранителни ресурси, прилепите забавят метаболизма си и изпадат в състояние на хибернация.

В Европа им 35 вида прилепи, от които 33 се срещат в България. Най-големият прилеп в Европа и България е Големият вечерник (Nyctalus lasiopterus), а най-малкият е Кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Най-голямата прилепна колония в света се намира в пещерата Бракен, а най-голямата колония на Балканския полуостров се намира в България в пещерата Дяволското гърло и се състои от около 45,000 екземпляра.

Прилепите са отлични индикатори за балансирана околна среда. Те са изключително чувствителни към екологични промени. Тяхната насекомоядна диета ги прави основните контрольори на вредителите върху културите.